Денят се оглежда в песента на камбаните – някъде към обяд мелодията оглася каменните улици и се надпреварва с времето, преди да заглъхне в отсрещните хълмове. Металният звук е единственият шум, който нарушава тишината на града. Камбаните на старата църква отброяват часовете, докато слънцето напича цветните къщи и ливадите, покрити с цветя.
Неведнъж опожарявана и разрушавана до основи, Копривщица все още успява да съхрани автентичния си дух. Днес сърцето й е скрито в детайлите – в шарените къщи, в цветните градини, в каменните мостчета, в калдъръма по пътя… Прилича на малките градчета в Италия – окъпани в слънчеви лъчи, небрежни в своята безгрижна красота. За разлика от тях обаче, Копривщица пази белезите на бурни исторически епохи. Ето защо нейната песен- мелодията на камбаните, разказва за цената на свобода и силата на честта.
В Копривщица са съхранени близо 400 старинни къщи, които греят в ярки цветове – синьо, червено, жълто, оранжево и бяло. Скрити зад тежките дървени порти и високите каменни зидове, те са най-добрите спътници на историята. Някои от тях са потънали в охолство и зеленина, докато други тъжно гледат на живота през изпочупените си прозорци и охлузени стени. Всяка от къщите в Копривщица има своя история, свой собствен път през времето. Разгледайте ги внимателно – те имат какво да ви разкажат…
Докато обикаляте из Копривщица, не пропускайте да посетите шестте къщи –музеи в града – родният дом на поета Димчо Дебелянов, на Петко и Любен Каравелови, на Георги Бенковски, на Тодор Каблешков, на търговеца Петко Лютов и на абаджията Ненчо Ослеков. Входът за шестте музея е 5 лв., като можете да закупите и отделни билети за всяка от къщите, но те са по-скъпи – по 3 лв. на човек. Работното време на къщите-музеи е от 9.30 до 17.30 ч.
Подобно на къщите-музеи, и Копривщица има свое работно разписание – привечер градът изведнъж опустява. След шумните тълпи туристи, на площада остават единствено бабите и дядовците, които обсъждат живота в сериалите и извън тях…Тук-таме се мяркат влюбени двойки и семейства с деца – някои от тях са дошли в Копривщица на почивка, а други се наслаждават на една от многото вечери в малкия град, в който, както добре знаем, „освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи”.
Да, Копривщица е малък, но чаровен град; град, в който хората се държат мило с непознати, а бабите те даряват с плетени чорапи и домашно сладко от малини. Град, в който добротата се счита за ценност, а искрената усмивка не струва пари. Освен спокойното и позитивно отношение на хората, в Копривщица ме впечатляват чистите улици и изобилието от цветя. Тук, за разлика от София, се диша леко, а въздухът е напоен с аромат на свобода.
Разходката из града ни отвежда до „Моста на първата пушка” (Калъчевия мост), построен през 1813 г. и реновиран столетие по-късно. Именно тук, на 20-ти април 1878 г. е изтрелян първият куршум, който дава началото на Априлското въстание. Малко по-нагоре е Къщата на Тодор Каблешков и старата тъкачница, където всеки посетител може да опита изкуството на занаята или да си купи ръчно тъкани черги, шалове, покривки.
Едно от любимите ми места в Копривщица е Старата църква „Успение на Света Богородица”, която аз наричам Синята църква. Построена е през 1817 г., но е възстановявана неведнъж с помощта на местните хора. Впечатляващ е дървеният иконостас във вътрешността на църквата и добре поддържания двор пред нея. Наблизо се намира и гробът на незабравимия Димчо Дебелянов, където първа ни посреща неговата майка – смирено, тихо, със замлъкнало сърце.
След обиколката из центъра на Копривщица, съвсем случайно откриваме и църквата „Св. Николай”, която е построена в знак на благодарност към руския народ след Освобождението на България. Църквата представлява внушителна, красива постройка, която днес изглежда занемарена, може би защото се намира встрани от основния туристически път, и съвсем естествено, не привлича тълпи от посетители. Дворът е обрасъл с трева, някои от прозорците са счупени, а вратата е заключена с голям метален катинар. Не зная дали църквата все още функционира, но не мога да не направя логичното сравнение – нейният запуснат, мрачен вид напомня за охладнелите руско-български отношения. Историята определено има чувство за хумор.
Не пропускайте възможността да се разходите и извън Копривщица, като се изкачите до паметника на Георги Бенковски или до някоя от многото ливади над града. Освен подходяща локация за снимки, те са и чудесно място за пикник, разходка или езда. В Копривщица ще ви предложат редица възможности за активна почивка – конна езда, бране на билки или гъби, спа процедури, изкачване на еко-пътеки, скално катерене и др.
Докато наблюдавам как слънцето залязва над Копривщица, а последните лъчи огряват каменните комини на къщите, отново дочувам звъна на камбаната. Песента оглася града и околните хълмове, за да изпрати отиващия си ден и да ни напомни, че всичко в живота е преходно – и щастието, и мъката, и болката, и радостта… Утре ще е нов ден. И всичко ще започне отначало. Песента на камбаната, шума на вятъра, тълпите туристи, продавачите на локум, бабите в центъра на площада – всички те отново ще бъдат тук и всичко ще е наред; всичко ще е точно така, както трябва да бъде, както е било векове наред.
Къде да отседнете:
Копривщица е подходяща за еднодневна разходка, особено ако живеете в района на София или Пловдив. Ако все пак решите да останете в града няколко дни, имате възможност да избирате измежду множество къщи за гости или семейни хотели, в които да отседнете. Ние се настанихме в „Бащината къща”, недалеч от централния площад на града. Хареса ни спокойната атмосфера на мястото и любезната съдържателка на хотела, която ни позволи да разгледаме стаите и да изберем най-подходящата за нас. Цената е 50 лв. на вечер с включена закуска (кафе, пържени филийки и домашно кисело мляко със сладко). В случай, че нямате предварителна резервация, можете да потърсите съвет в Туристическия център на града или на място да се информирате за цената и условията в избрания от вас хотел или къща за гости.
Къде да хапвате:
Препоръчваме ресторант „Галерия” заради доброто меню и централната локация, макар че има какво още да се желае по отношение на качеството на храната. Като цяло обаче имат богат избор от салати, някои от които носят „автентични” имена като „Бенковски”, „Първа пушка” или „Райна Княгиня”, добра скара, вегетариански ястия, както и десерти като млечна баница, баклава и цедено кисело мляко с мед.
Какво можете да видите в околността:
Можете да се изкачите до връх Богдан в Средна гора. Маршрутът започва от Копривщица и трае около три часа. Не забравяйте да си вземете връхни дрехи, вода и подходящи обувки за поход в планината.
Текст: Елина Цанкова
Снимки: Иван Михалев
ОТБИВКИ 